НАРЕДБА ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ И ДРУГИ ТРУДОВИ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
(приета с ПМС No 133 от 1993 г.;обн.,ДВ,бр.67 от 6 август 1993 г.; изм. и доп.,бр.1 и 63 от 1994 г.,бр.29 и 72 от 1996 г., бр.24 от 1997 г., бр. 25 от 19 март 1999 г.)

Раздел I
Общи положения

Чл.1. (1) С тази наредба се определят видовете и минималните размери на допълнителните и другите трудови възнаграждения, които са задължителни за заплащане при работа по трудово правоотношение и не са конкретно установени в Кодекса на труда, в закон или в друг нормативен акт.
(2) С наредбата се определя и увеличеното заплащане на нощния труд за случаите, когато индивидуалният трудов договор не е сключен за работа само през нощта.
Чл.2. (1) В колективния трудов договор могат да се договарят и други специфични допълнителни трудови възнаграждения.
(2) Редът и условията за получаване, както и по-високи размери на допълнителните трудови възнаграждения се определят с колективния трудов договор.
(3) Конкретните размери на допълнителните трудови възнаграждения по ал.2 се уговарят с индивидуалния трудов договор на работника или служителя.
(4) В случаите, когато няма условия за сключване на колективен трудов договор съгласно чл.51 от Кодекса на труда, размерите на допълнителните трудови възнаграждения се уговарят с индивидуалния трудов договор при условия и по ред, определени от работодателя.

Раздел II
Допълнителни трудови възнаграждения

Чл.3. (1) За продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор.
(2) За продължителна работа се зачита времето:
1. което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда;
2. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) което е признато за трудов стаж по отменения Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори, както и трудовият стаж, придобит от тях, признат по Закона за пенсиите;
3. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) през което лицата са задължително осигурени по силата на нормативен акт за всички осигурителни случаи, включително и когато са се осигурявали за всички осигурителни случаи, без трудова злополука и професионално заболяване;
4. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) през което лицата са заемали щатна длъжност в системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и другите военизирани ведомства и организации, както и времето, прекарано в редовна военна служба и в Строителните войски.
(3) Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа не може да бъде по-малко от 0,6 на сто за всяка година трудов стаж от времето, зачитано по предходната алинея. Правото за получаване на това възнаграждение възниква при трудов стаж, не по-малък от три години.
(4) (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа на работника или служителя се изменя на период не по-малко от една година придобит трудов стаж.
(5) Размерът на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се определя въз основа на представените документи за трудов стаж от работника или служителя. Увеличаването на размера впоследствие се извършва служебно при навършване на съответния трудов стаж и се урежда с допълнително трудово споразумение.
(6) Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
Чл.4. (1) За работа при вредни или при други специфични условия на труд се заплаща допълнително трудово възнаграждение въз основа на комплексна оценка на условията на труд, извършена по Наредбата за комплексно оценяване на условията на труд, издадена съгласно чл.1 от Постановление No 169 на Министерския съвет от 1991 г. за решаване на някои въпроси, свързани с договарянето на работната заплата (ДВ,бр.73 от 1991 г.).
(2) (изм.,ДВ,бр.25 от 1999 г.) Месечният размер на допълнителното трудово възнаграждение по ал.1 се определя с норматив за една точка от комплексната оценка на условията на труд от наредбата, не по-малък от 30 лв.
Чл.5. (1) (изм.,ДВ,бр.72 от 1996 г., бр.25 от 1999 г.) За по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер не по-малък от:
1. девет хиляди лева - за доктор;
2. петнадесет хиляди лева . за доктор на науките.
(2) При наличие на повече от едно от посочените в предходната алинея основания лицето получава най-благоприятното допълнително месечно трудово възнаграждение.
Чл.6. (изм.,ДВ,бр.25 от 1999 г.) За всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 6,00 ч. на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер, не по-малък от 72 лв.

Раздел III
Увеличено заплащане на нощния труд

Чл.7. (1) При подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
(2) При сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
(3) При сумирано отчитане на работното време трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни, и действително отработените часове през месеца или установения друг период.

Раздел IV
Други трудови възнаграждения

Чл.8. (изм.,ДВ,бр.25 от 1999 г.) За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях, се заплаща трудово възнаграждение за всеки час или за част от него в размер, не по-малък от 90 лв.

Допълнителни, преходни и заключителни разпоредби

§ 1. В брутното трудово възнаграждение за определяне възнаграждението за платен годишен отпуск по чл.177 или на обезщетенията по чл.228 от Кодекса на труда се включват следните трудови възнаграждения:
1. основното трудово възнаграждение за отработеното време;
2. възнаграждението над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения по чл.3-6, както и по чл.2, ал.1, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт;
5. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл.259 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по ал.1 и 3 на чл.267 от Кодекса на труда;
7. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията.
§ 2. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) В брутното трудово възнаграждение при изчисляване на възнаграждението за платен отпуск по чл.177 от Кодекса на труда се включва съответната част от допълнително изплатените тримесечни или годишни възнаграждения по т.2 на § 1 след ползването на платения отпуск. За целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.
§ 3. Среднодневното брутно трудово възнаграждение по чл.177 от Кодекса на труда се установява, като полученото брутно трудово възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец.
§ 4. При определен месечен размер на трудовото възнаграждение установеното по & 3 среднодневно брутно трудово възнаграждение се коригира с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, приет за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се ползва отпускът.
§ 5. При сумирано изчисляване на работното време броят на отработените дни се установява, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната продължителност на работното време, установена за работното място при подневно отчитане на работното време.
§ 6. Когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.
§ 7. Размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.
§ 8. В брутното трудово възнаграждение, извън случаите по чл.177 и 228 от Кодекса на труда, се включват: основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор, доколкото друго не е предвидено в Кодекса на труда.
§ 9. (изм.,ДВ,бр.1 и 63 от 1994 г., бр.24 от 1997 г.) Когато по силата на нормативен акт на Министерския съвет, колективен трудов договор или вътрешен акт на работодателя от определена дата са увеличени работните заплати, но работникът или служителят към или след тази дата е бил в платен отпуск, поради което увеличението не се е отразило в базата, от която се изчислява възнаграждението за платен отпуск по реда на чл.177 от Кодекса на труда, към възнаграждението за отпуска се заплаща добавка, изчислена с процента на увеличение на новото и предишното брутно трудово възнаграждение, определени по трудовото правоотношение.
§ 10. (изм.,ДВ,бр.1 от 1994 г.) Лицата, които при влизане в сила на наредбата получават допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в абсолютни размери или за срок, по-къс от този по ал.3 на чл.3, запазват правата си.
§ 11. Договарянето и изплащането на допълнителните възнаграждения в организациите и звената на бюджетна издръжка, както и в прилагащите финансова сметка за приходи и разходи или извънбюджетна приходно-разходна сметка се извършват в рамките на съответните средства за работна заплата, определени въз основа на утвърдените им средни брутни работни заплати.
§ 12. Наредбата се издава на основание чл.244, т.2 и чл.261 от Кодекса на труда.
§ 13. (изм.,ДВ,бр.25 от 1999 г.) Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагане на наредбата.

Бележки по приложението на наредбата:

1. Съгласно § 3 от Заключителната разпоредба на ПМС No 244 от 1993 г. (ДВ,бр.1 от 1994 г.) измененията с ДВ,бр.1 от 1994 г. влизат в сила от 1 януари 1994 г., а по т.2, ал.2 на чл.3 - от 1 юли 1993 г.
2. Съгласно ПМС No 98 от 1997 г. (ДВ,бр.24 от 21 март 1997 г.) измененията на § 9, обнародвани в този брой на ДВ, влизат в сила от 1 февруари 1999 г.
3. Съгласно ПМС No 49 от 1999 г. (ДВ,бр.25 от 19 март 1999 г.) измененията на наредбата, обнародвани в посочения брой на ДВ, влизат в сила от 1 март 1999 г.

* край на документа *